Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2011 11:53 - Както и да е
Автор: kompleksarka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3159 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 12.02.2011 15:18


Черни, проклети дни

Началото на края

image

Вече съм сама. Хич не ме гледай така смутено, ако ме следеше в блога или Twitter, щеше да знаеш за какво става въпрос. Приятелят ми замина за Германия. Както и да е, бебето си отиде. Поради това не ми се пишеше тук, отварям страницата, почвам да пиша, трия всичко и затварям.

Надявах се, че няма да си отиде, докато се качи на самолета и изключи телефона си и да ми каже „хаха, много си глупавичка, как те излъгах, как, хехехе”. Но не се случи така. Вместо това замина, убивайки мен и всичко в мен. И оставайки ми самотата и ключа на апартамента си.

Предвид опита ми, знаех си, че ще свърши и това. Логиката ми ми казваше, че няма да продължим така, но ‘де да знам, имах надежда. Когато правех крачка към него, той бягаше на километри от мен. Всичко свършваше и аз не можех да направя нищо.

Най-много ме е яд за пръстена – защо, щом като ще заминеш, ми го подари?! „Това е по-добре и за двама ни, всеки месец ще дойда” ми казваше той, но не съм умствено изостанала, най-важното – не живея в страната на чудесата с Алиса.

 Знаех, че ще свърши, но исках да продължи, той да отиде там, а аз тук да намеря любовта на живота си, да се омъжа, да кача снимките ни във Фейсбук, да подлудява, да умре от яд, да съжалява. Затова не исках да се разделим. Раздялата беше следваща стъпка за мен.

Ама тоя изчака последния момент, „ще се видим всеки месец, много ще те обичам, и ти ще дойдеш, ако искаш, може да останем да живеем тук” казваше той. Сякаш не знае, че като завърша, там няма да мога да работя.

Но в деня на заминаване даже не дойде при мен, а само ми се обади и проведохме най-клиширания разговор. Щом нищо не бях за теб, защо тогава преди си скъсваше гъза да си с мен?!

Почна с „ти заслужаваш най-доброто” и завърши с „нямам право да ти кажа да ме чакаш”. Трябвали ни много повече пари, в БГ получавал малко.. блаблабла..

В този момент всяка надежда в мен умря. Изведнъж се сетих за самоубийството на Бихтер от „Забраненият плод”. Гопосди убий ме веднага, той да разбере какво е направил и да да съжалява… Или пък да му кажа, че съм болна от рак, може да се откаже. Не, не.. да не падна толкова ниско и да му кажа „амии аз и без това си имам друго гадже”. Да бе, и това не става. Боже, какво да му отговоря? „Добре, иди си, ще те чакам, наистина”.. и това не става, на времето му бях казала и напук на всичко си ходи.. или „Алооо, скъпи, не те чувам.. сигналът прекъсва.. и аз те обичам”.. Тогава този идиот ще напише SMS. Не, да заплача. Какво ще заплача, бе, за този. Подари ми златен пръстен и 3 дни след това, сякаш се гаври с мен, отива си, казвайки „всичко е за твое добро”. Единственото ми изречение бе „Все още сме приятели, ако имаш нужда от нещо, обади се”.. После му затворих.

За съжаление от там нататък не можах да бъда толкова мила с него. Пих, пих, пих и му изредих, да ти кажа точно, 67 съобщения, започващи с „майната ти”. Не отговори на нито едно от тях.


Самотата

image

Толкова съм свикнала с него, че всичко ми се струваше много глупаво. Не исках дори да се облека, сякаш бях купила всичките си дрехи за него. Сутринта се събудих и стоях пред гардероба цял час, но не за да избера какво да облека, а плачех. Например никога нямаше да види онази черна рокля, която закупих миналата седмица. После влязох в банята, почнах да се чудя дали ще ми се обади, докато съм там. Но нямаше да ми се обади вече.

Излезнах навън, видях едни травестити, „трябва да го споделя с него” си казах – но нямаше смисъл вече, телефонът ми нямаше да звъни по 20 пъти на ден, нямаше да мога да му разказвам за случващото се около мен. Вече нямаше да се оглеждам за заведения, които да посетим в бъдеще, нямаше да планувам почивката си с него, нямаше да си мечтая за булчинската рокля, как да се отърва от майка му. Вече нищо нямаше смисъл и аз от периода на „ние” бях преминала в „аз” периода.

Успях да остана още няколко дни в София, нищо нямаше смисъл. Реших да се прибера при родителите си в Пловдив, но и там нямаше какво да правя. Лошото е, че си мисля, че не принадлежа на никъде. Успях да издържа там само няколко дни и после се върнах обратно.

И тази история свърши, при това - по този начин. Остана ми само един пръстен, но не смятам да го запазя. Ще го продам и ще си купя превръзки, които ще ми стигнат цяла година…

 

Любовта е като линия на градкия транспорт – рейсът, който чакаш, все не идва, но за сметка на това всички останали минават по 5 пъти. Но май аз правя голяма грешка като вместо да дочакам автобуса, се качвам на такси.





Тагове:   самота,   раздяла,   любов,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. despinida - Хах,
12.02.2011 12:25
чета преживяно...:))
Поздрави!
цитирай
2. анонимен - Тъжно, но животът продължава. Щом ...
12.02.2011 13:08
Тъжно, но животът продължава. Щом знаеш, че е свършило колкото по-бързо започнеш да гледаш напред толкова по-добре. Пък той ако се осъзнае пак ще ти е по-лесно да направиш правилния избор.
цитирай
3. perfecta - позната история...
12.04.2011 08:54
Лошото е, че те винаги се връщат. Рано или късно се връщат. По добре се вземи в ръце, защото когато се върне не трябва да падаш отново. И по добре си купи тампони :)) Поздрави!
цитирай
4. анонимен - affordable link building service backlink services
05.08.2011 18:59
backlinks checker seo search engine marketing <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> automatic backlinks
цитирай
5. анонимен - backlink solutions backlink services
26.09.2011 23:50
google check rank seo articles <a href=http://xrumerservice.org>google backlink</a> instant backlinks
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kompleksarka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 424200
Постинги: 28
Коментари: 272
Гласове: 1536
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031