Миналия месец, докато си търсех обеците под масата, чух името му по телевизията. Името на този човек, за когото зарязах родния Пловдив и се местих в София.

 

Дори като се разделихме, първото нещо, което правех сутрин, бе да потърся името му в Google. Де да знам, можеше да е катастрофирал, гръмнала газовата бутилка у тях или пък нещо друго, но първият човек, посетил го в болницата, трябваше да бъда аз. Но това беше много по-лошо и от вест за смъртта му.

 

Оженил се. „Ожениха се”, каза водещата спокойно. Оженил се за репортерка от телевизията им и са направили репортаж. Вдигнах си главата и му видях лицето.

 

За последно бях го видяла преди година-две, като ми махаше на автогарата. Но усмивката му беше същата. Моите мечти с него бяха различни. Трябваше да се срещнем на булеварда някой ден и да разберем, че принадлежим един на друг.

 

Но вместо това, той сега ме гледаше от 52 инчовия ми телевизор, държейки ръката на жена си. Бях чула, че се е сгодил, даже си мислех, че са се оженили, но това много ми дойде. Сетих се за един стар български филм, в който момичето тайничко гледаше как мъжът на живота ѝ се жени за друга. Подобна история. Гледах ги. Те се забавляваха, смееха се. И то в заведението, където ние щяхме да организираме сватбата. Гледаше я, целуваше я, държеше я за ръката.. гледаше я в очите.. А аз плачех, той беше щастлив. Много щастлив.

 

Човекът, заради когото направих всичките тези глупости, който ми обещаваше, че никога няма да се разделим, че би умрял за мен, беше много щастлив с друга. Изобщо сещаше ли се за мен в този момент, мислеше ли си за мен, болеше ли го.. Ама беше щастлив. Очите му блестяха. Той бе същият. Само че с костюм и смешна вратовръзка. Аз например не бих носила такава, ако бях там, щеше да ми стане смешно и нямаше да мога да дам интервю. Но онази даваше. Все едно ме познаваше, искаше да ме заболи все повече и повече, твърдейки, че е щастлива и обичана..

 

Седнах на килима и почнах да плача. Докато ме заболят ребрата и вътрешните ми органи. После новините свършиха, започна сериалът, късната емисия, но аз си седях на пода.

 

През главата ми минаваха спомените ни, представях си, че е до мен.. а той в този момент беше при друга и щастлив. .

 

Всичко, което бях направила за него, беше напразно. За последно, на 11 май, когато празнувахме годишнина преди, ми беше пратил мейл. „Щастлива ли си сега, че стигнахме до тук” ми беше писал той. Ядосах се на себе си затова, че не му бях отговорила. И да го бях сторила, нещо щеше ли да се промени? Щяхме ли да се съберем?!

 

Мислех си, че ще остане в паметта с онзи миг, в който ме пращаше на автогарата. Ала видях как целува друга. И е щастлив.

 

Все едно съм изпила кислол и тризон, много ме заболя. Кадрите с целувките им не ми излизаха от главата.

 

  

Господи, защо не ме обичаш изобщо? Защо ми го причиняваш?  Защо трябваше да видя това? Аз какво ти направих?


Продължението - цък

;-)

Не знам. Нека бъде шастлив. Пожелавам му го от сърце.

Две години СЛЕД като сте се разделили той се е оженил за друга и ти се чувстваш зле?!

Преди седмица ожених голямата си предсъпружеска любов.
И наистина се радвам за него от сърце, просто защото и аз съм безкрайно хепи и доволна от живота със съпруга ми.
Ако не бях, едва ли щях съм особено доволна от усмихната му мутра.

Мъжете сапредимно боклуци, както и жените. Никой мъж не заслужава да скърбиш за него. Даже и аз.
Има и свястни мъже, плачът ти е смешен. Да го духа и това е!

'Dokato rebrata me zaboliat'....,ama ti naistina li???NIKOI maj ne zaslujava tova.Ne si izpusnala mnogo.Ne te poznamam,no ot sarce ti kazvam-gore glavata,ima i drugi nesta zaradi koito da se usmihvash.

ма ти нали уж се сбогува, маааааа?! още кесиш тук и раздаваш акъли на килограм...
мъкааааа, мъка! :(((((

Позната история, мила, но не се тревожи - щом не е станало, значи теб някъде те чака някой, който наистина би дал живота си за теб, истинската ти сродна душа и на сватбата ти той със сигурност няма да носи смешна вратовръзка, понеже ти няма да му позволиш. Не се отчайвай и не съжалявай, затова което си направила за някой мъж-то е било част от пътя, който е трябвало да извървиш, за да израснеш и да разбереш от какъв мъж наистина имаш нужда. Успех и горе главата! :)
http://vbox7.com/play:fc1b1ea4

Мацка,(ако си мацка), (или ако още си мацка),от такива коментари,като твоя, ми ставя ясно защо на гладкотопчестите фонтани пред НДК им викат "женски мозъция" :)))

Ееееееех.....тъпо женско ,тъпооооооо !!!!!

Оставиш ли ги да видят дупка в бронята ти, ще се прицелят право в нея. Това по повод коментарите до тук. Сега- за теб. Болката ти прозираше още в предишните ти намахани постинги, аз съм специалистка по болка. За разлика от останалите, няма да те уверявам в идването на светлото бъдеще, напротив- ще те боли още дълго време. Така се случва, когато човекът си е струвал. Независимо от причините всичко си е струвало, и ти го знаеш. Сигурна съм, че отново би избрала да ти се случи този човек, въпреки всичко. Може би този житейски урок е бил за добро, а може би не- само времето ще покаже. Но ти се радвай, че си имала нещо стойностно, с човек който си е заслужавал понасянето на цялата болка сега. Дребните неща се случват на дребните хора, пожелавам ти да си висока, каквато си до сега. Пожелавам ти щастие и да намериш покой.

Аз пък съм склонна да си бъда само с този ,на когото държа и когото обичам.С него си имаме прекрасни отношения и доверието ни е пълно.Освен това сме и страхотни като близост и чувства.Вярно че много плача, но то е защото го обичам и ми е тъжно без него или когато не може да сме заедно.Нищо друго не искам.Но...ако той прецени.Защото между нас той определя всичко.

Любовта е като шарката, хванала те е тази шарка по-късно.
Знам, че много боли, но ще мине.
Не се затваряй само. Допусни до себе си мъжете, които ще се появат в живота ти.
Иначе, повярвай ми, ще минеш по спиралата на ада.
Пожелавам ти късмет.

Това серия от "Листопад" ли е?

Да, от финалния епизод е. Всъщност другата е Ферхунде. хахаха

ако , не е ... е много, много тъжно...
Не бих могла да дам рецепта, но пък, ти пращам една песен, която е ужасно истинска...дано те стопли...
http://www.youtube.com/watch?v=cATkajwEtUA

Това е животът мила, непрекъснати срещи и раздели с хора, които обичаме, това е пътят. Когато ти се затваря една врата ти се отваря друга, това е написано по книжките, но е истина, защото съм го преживяла. Поплачи си, премисли си разни неща, сигурно ще ти помогне, после махни с ръка и тръгни напред. Не е важно колко пъти падаш около леглото или някъде другаде, важното е да можеш да се изправиш и да тръгнеш отново.

"Господ ти затваря врата днес,за да ти отвори порти утре."

Момиче не се отчайвай. Той пак ще е твой. Ще имаш и други спомени с него. Бъдеще с него. Брака му не ще трае дълго. Съдбата е с вас.

А колко деца ще имаме? Ще успея ли да се отърва от майка му? :D

http://kompleksarka.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/10/golem-kysmet-te-chaka-momiche.703446

Hubavo razkazva6 , mnogo hubavo dori ! Haresah ! :)))

Изебал те е и те е зарязал. Много, много банална история! Защо ли ни занимаваш с нея?

Переспективата цял живот да обикаляш покрай разбити мечти за бъдеще не е никакво бъдеще!
А животът предлага какво ли не...

Наеба ме и ме захвърли! Мръсник!

Кой е тоя, да му свия сърмите?!

nogo e wazmogno magat da e nameril po-ka4etwena gena, s kojato da e statstliw.., bil e izwestno wreme s tebe, razbral e kolko "pari" sruwa6, i e nameril po--podxodjasta gena!Ne badi Ganka, a raboti warxu sebe si, za da bade6 stastliwa sledwastijat pat..w toz ili drug giwot:)

сега ако кажеш, че говориш за Антоан Николов ще падна от клона, хехе

Момиче, смешна си. Сега ще ти обясня защо.
Когато един мъж, или жена, постъпи подло, както е в случая с теб, той заслужава презрение. Той е негодник. и трябва незабавно да го изхвърлиш от мислите си. Защото да страдаш по негодник е не просто глупаво. То е предателство към себе си - ти в случая се принизяваш до него, ставаш като него.
Изхвърли го от мозъка си и си изтрий поста.

Някак ми допадна ти и се връщам да ти напиша..., че малко се притесних за теб...
Всяко нещо идва навреме и всяко нещо си отива навреме. Аако се опитваш да повикаш това, което още не е за теб, или да задържиш онова, което вече си е тръгнало, няма да забележиш нещата, които за малко кратко, тук и сега, са твоите и ще отклониш другите неща, които за много кратко, тук и сега, са за тях. Лек ден.

Опааа, чакай малко уе! Ами, че тя може да е постъпила подло, откъде знаеш? Да не би да си прочел някъде неговата гледна точка? Ако я видиш свиркай.

секса и градът

Реална като усещане.. Много земна и истинска

по принцип пиша, с презумпцията, че тя е добрата, но е голяма смехория да хленчиш за някакъв си мухльо. Ако пък и тя е типичната жена-страхливка, която се плаши от промяната, която не прави нищо, за да е щастлива, а само търси вината в другите, е още по-недопустимо.